Поморие-до

Те дишат, живеят, мечтаят, техният живот и без това ги е ощетил, така че те трябва да бъдат облекчени по възможно най-добрия начин в своя живот като им се предостави възможност да избират къде да учат, да имат възможност да излизат и сами от домовете си, което означава достъпна архитектурна среда, но уви в България това все още е само добро пожелание. В днешното напрегнато и натоварено ежедневие трудно успяват да се справят дори здравите, а какви усилия полагат децата с увреждания да отстояват правата си и да се борят за своята независимост ежедневно, едва ли се замисляме. И добре, че Бог им е дал борбеност и жажда за живот, за да могат те да продължат напред в този жесток свят. Като имаме предвид увреждането, като прибавим и спънките от страна на държавата чрез нелогични Закони, Правилници и Програми, недостъпната архитектурна среда, отношението на другите “здравите”, можем да изброим много психологически особености за децата в неравностойно положение, и за да бъда по-точна, не психологически особености, защото те са деца като всички други, е с може би малко по-различна или липсваща походка, но техните сърчица и мечти са като на всички останали и те копнеят да станат ученици, да пораснат, да бъдат обичани и приемани, да не се гледа на тяхното увреждане, а да се погледне на техните прекрасни усмивки, на грейналите им от щастие личица или тъгата в очите им от това, че са различни само защото ние ги възприемаме като такива. Наистина може би децата с увреждания са по-чувствителни и по-притеснителни от останалите деца, но това се дължи на факта, че доскоро, а и все още тези деца бяха отделяни в специални училища и не можеха да излизат от дома и да водят социален живот, на тях се гледаше едва ли не като на нещо ненужно и обременяващо държавата. Все още не се вярва в способностите на тези деца, че те могат да учат и постигат успехи както всички други и още в ранна възраст ние им подрязваме крилете, с разни програми, закони и т. н., а искаме по-нататък те да полетят, но не се и замисляме как се лети с подрязани криле. Наистина между тези деца в зависимост от увреждането има и засягане на умствените способности, но дори и най-увреденото дете си остава дете, което се нуждае от много любов и внимание, а не от пренебрежение и отхвърляне. Децата с увреждания са с по-ниско самочувствие от останалите деца и по-трудно се решават да направят решителна самостоятелна крачка напред към новото или да решат нещо за своето бъдеще, защото в тяхното съзнание е насадено, че те не могат, че те са зависими, че те нямат право на глас и трябва за всичко да решават мама и татко, а понякога и самите родители допринасят за ниското самочувствие на тези деца, като полагат прекомерно много грижи за тях, въпреки че понякога детето може да се справи с тази ситуация, но родителят свикнал да трепери над детето си, понякога го задушава, вместо да му даде свобода и право на избор. Така че, мили родители, зная колко се притеснявате за своите деца и колко грижовни към тях сте, но искам да се обърна с една молба към вас: “Гласувайте доверие на своите деца и им помагайте само тогава, когато те ви помолят за това или когато наистина виждате, че детето има нужда от вашата подкрепа, но не злоупотребявайте със закрилата и загрижеността си. По този начин Вие може да дадете на детето си криле, които никой няма да успее да подреже, защото то ще знае, че има някой, независимо, че това са мама и татко, които вярват в него, в способностите му и никой няма да успее да спре неговия устрем напред и нагоре, защото то ще знае, че е ценно в очите на някой и е полезно, и за себе си, и за околните, и ще бъде безкрайно щастливо, че неговите родители се гордеят със своето дете. И накрая знаете ли, мили и изстрадали родители, че целият свят прави път на този, който знае накъде е тръгнал. Така че Вие сте канарата, на която вашето дете може да стъпи, за да докосне дори небето.” Аз съм безкрайно благодарна на Бог, че ми е дал такава мила и всеотдайна майка, която винаги ми е давала възможност да избирам как да продължи моя живот, и винаги, каквото и да реша, е заставала зад мен, въпреки че понякога е виждала, че моето решение не е най-доброто, тя не ми налагаше мнението си, а ме оставяше да се поуча от грешките си и това ми даваше сили аз да продължавам напред. Това, което съм в момента, дължа именно на отношението на моята мила майка, която ме оставяше: да реша, да сгреша и да зная, че каквото и да стане, аз мога да разчитам на нейната безрезервна и мълчалива помощ без упреци и натяквания, а само с усмивка и подкрепа. И в този момент мога само да й кажа: “Прекланям се пред твоята невероятна сила, благородно сърце, милата ти нежност и безкрайната ти всеотдайност, моя изстрадала майчице. Благодаря ти! Това, което съм в момента и това, което съм постигнала, е благодарение на това, че ти ми помогна да стигна до върха, позволявайки ми да летя свободно и помагайки ми нежно.” Така че, скъпи родители, и от вас зависи какви деца ще отгледате: дали те ще са подтиснати, или решителни, въпреки увреждането им. В децата с увреждания можем да открием неразкрити и неизвестни никому компенсаторни механизми и скрит потенциал, чрез които тези деца компенсират увреждането. Понякога и лекари, и учени са оставали изненадани от силата на тези деца, от невероятната им жажда за живот и борбеният дух да се справят с трудни ситуации пред които понякога един голям и здрав човек дори би рухнал. Много често ние не знаем как да общуваме с тези малки слънчица. Мислим си, че те имат нужда от съжаление, от обгрижване и куп безполезни и ненужни правила и методи, а в същото време децата с увреждания се нуждаят само от свобода, подкрепа, много любов и вяра в собствените им сили. Дайте им ги и ще се радвате на техните успехи и постижения, които понякога се непосилни дори за здраво дете. Но дори да върви заедно с другите деца и не постига големи върхове в очите на околните вие ще се радвате и на малките му успехи защото те са постигнати с много труд, понякога болка и страдание, но пък най-сладка е изстраданата и трудна победа. И най-накрая ще споделя една мисъл, която ми помага в трудни моменти, не зная кой я е казал, но ми харесва и аз ви я подарявам: “КОГАТО БОГ ПОДГОТВЯ НЕЩО ХУБАВО, ТОЙ ЗАПОЧВА С ТРУДНОСТ, А КОГАТО ПОДГОТВЯ НЕЩО МНОГО ХУБАВО, ТОЙ ЗАПОЧВА С НЕВЪЗМОЖНОСТ.”

Източни